Аз съм Александър Стойков, безработен млад човек на 23 години. Обръщам се към Вас, журналистите, а чрез Вас – и към българската общественост, с това отворено писмо, което днес подадох до Столична община – кмета на гр. София г-жа Й. Фандъкова. Причината да се обърна към Вас, е решението на община „Слатина” от 27.07.2011 г. да изгонят мен и болната ми майка от обитаваното от нас общинско жилище. Въпреки направените от мен и моите близки всички възможни постъпки (пълно изплащане на дължимите сметки, наеми, подаване на молби и жалби), ние сме застрашени да останем на улицата в петък 12.08.2011 г., когато изтича срокът за напускане на жилището.
Разказвайки за тежките премеждия, през които преминава моето семейство, се надявам да получа подкрепа в неравната битка за живота ни.
Каня всички, заинтересували се от съдбата ми, да дойдат утре, на 10.08.2011 г. (сряда) от 9.00 ч. пред сградата на община „Слатина” (бул. "Шипченски проход" № 67), за да получат повече информация по моя случай и да окажат своята подкрепа в поредния и може би последен опит да променим решението на общинските власти.
Благодаря предварително за вниманието и подкрепата.
ОТВОРЕНО ПИСМО
от
Александър Д.Стойков, на 23 г.
Уважаема Госпожо Фандъкова,
Желая да започна своето изложение с кратко описание на условията, при които протича моя и на моето семейство живот, за да придобиете представа какви могат да бъдат последствията от решението на Кмета на район „Слатина”, в случай че то бъде приведено в изпълнение на 12 август тази година. Ще опиша и досегашното развитие на взаимоотношенията ми с общината във връзка с ползвания от мен имот.
Живея от малък в София заедно със своята майка, която до израстването ми е имала грижата постоянно да се труди за осигуряване на нашето съществуване. Като ученик насочих влечението и способностите си в областта на изобразителните изкуства – последователно завърших основно училище с изучаване на живопис и националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”. Изкуството за мен е от голям интерес, завърших ученето си с отличие. Още от тези години усърдно работих през летните ваканции - най-често на строителни обекти, за да участвам в издръжката на семейството си. След завършването си продължих работа в строителството, цеховото производство (на мебели), монтажа на климатични инсталации и в други области на производството и услугите. Това ми създаде много нови практически умения и съзнанието да изкарвам съществуването си с честен и упорит труд. В свободното си време с удоволствие продължавам да се занимавам с изкуство – дърворезба, витражи, изготвяне на илюстрации.
Нашето двучленно семейство не притежава имот, в който да живеем, нито имаме роднини, които да ни осигурят подслон. Затова още от подрастващите ми години живеем в общински жилища – предишното и настоящето все в район „Слатина”, София. Настаняването ни в настоящия апартамент стана през август 2006 година и на мен се падна отговорността, още докато бях ученик, да сключа безсрочен договор с общината за ползването му. Предвид на социалното ни положение тогава получиме съдействие от добронамерени хора, които се застъпиха пред общинските власти да ни бъде предоставено това ново място. В периода до 2010 година, когато аз и моята майка имахме постоянна работа, съумявахме да покриваме редовно, с малки изключения, ежемесечните ни разходи за наем, ток и студена вода. Единствена сериозна грижа представляваха получаваните сметки от „Топлофикация” за ползването на топла вода (парно не сме ползвали в настоящия апартамент от самото начало). Причината за това е, че 4 месеца след настаняването ни от „Топлофикация” ни известиха, че дължим над 1200 лв. за топла вода, като твърдяха, че това не са стари задължения, а е натрупана сума за периода август-ноември 2006 г (!). Тогава подадох жалба до тях, която остана без последствия. Обаче през годините от това дружество нееднократно са отказвали да плащам текущите сметки под предлог, че не съм покрил разходите по първата, най-голямата (ще кажа раздутата) от тях сметка. Така задълженията постепенно се трупаха, превръщайки се в едно все по-непосилно бреме, каквото е и към момента.
Истинските притеснения за моето семейство дойдоха обаче през януари 2010 година по линия на общината. Тогава общинските власти ме уведомиха, че са прекратили сключения между мен и тях договор за наем на жилището. Причините, които бяха изтъкнали са, че съм забавял месечните си вноски към тях и заплащането на останалите комунални услуги. Съответно, аз започнах все по-често да посещавам община „Слатина” с надеждата да получа уверение, че няма да бъдем изхвърлени на улицата. И да, такова ни бе давано от районния кмет г-жа Антоанета Апостолова и служители на отдел „Жилищно обслужване”, при условие да подновя плащанията, както и сторих.
През лятото на 2010 година обаче две обстоятелства влошиха извънредно много нашето социално положение. Аз останах без постоянна работа – съкратиха мен и десетки други служители поради „намален обем работа”. Това положение с малки прекъсвания продължи от август 2010 г. до средата на месец март 2011 година. Майка ми Димитрина почти по същото време (началото на есента) влоши тежко здравословното си състояние, напусна работа поради невъзможност да продължи да работи и все по-често болките я оставяха трудноподвижна и на легло. Дойде и зимата, която беше сериозно изпитание в нашия живот – ние безработни, а нуждите от издръжка все така постоянни, даже увеличаващи се. Едва през март временно намерих работа като охрана, но този месец и малкото работа почти с нищо не облекчиха положението ни. Не друго, а моите верни приятели ни оказаха морална и материална подкрепа, която имаше голямо значение за нас и върна надеждата ни, че е възможно отново да водим нормален живот.
На 18 април 2011 година общината поиска доброволно в 10-дневен срок да освободя апартамента, защото съм забавил плащането на наеми и имам няколко просрочени комунални сметки. Подадох молба да не бъде пристъпвано към изпълнение на решението за освобождаване на апартамента, тъй като постоянно търсех работа и вярвах, че нещата ще се подобрят. Увериха ме (устно, писмен отговор на тази си молба не съм получил и до момента), че ми дават 2 месеца отстрочка. През май и юни вече намерих временна работа, доходите от която веднага насочих към покриването на натрупващите се текущи парични задължения. Съумях да покрия и здравните осигуровки на болната ми майка, положението й се стабилизира и това допълнително подобри живота ни. Все по-често обаче започнаха да тропат на вратата ни за натрупани сметки. Залепиха на вратата ни заповед за изпълнение по образувано заповедно производство от „Топлофикация София” АД в Софийски районен съд. Обжалвах заповедта за изпълнение в законоустановения 14-дневен срок и задълженията ми тепърва ще трябва да бъдат доказвани от „Топлофикация София” АД по съдебен път.
На 27 юли 2011 г. кметът на район „Слатина” издаде заповед за принудително изземване на общинския апартамент, обитаван от мен на 12.08.2011 г. от 10,00 часа със съдействие на полицията, ключар и хамалска бригада. Според мотивите на общинските власти не съм плащал повече от три месеца консумативни разноски по общинското жилище.
Бих желал да обърна внимание на следните факти и обстоятелства, известни на общинските власти, но не взети предвид при постановяване на посочената по-горе заповед, а именно:
1. Дължимостта на задължението ми към „Топлофикация София” АД и неговия размер ще бъдат установени след постановяване на решение на Софийски райнен съд и неговото влизане в сила.
2. Сключил съм Споразумение за разсрочено плащане със „Софийска вода” АД, съгласно което трябва да изплатя задълженията си за студена вода в периода от юни 2011 г – до ноември 2012 година. Съгласно условията на споразумението заплатих 200 (двеста) лева първоначална вноска, които с големи трудности събрах и внесох. Следващите вноски съм заплатил в срок, съответно 1-вата до 30.06.2011 г. в размер на 26.88 лв. и втората в срок до 1.08.2011г. в размер на 26.00 лева. Същевременно заплащам и текущите сметки, като към днешна дата нямам никакви просрочени задължения към дружеството.
3. Неплатените към 27.07.2011г. 2 (два) месечни наема към район „Слатина” за месеците юни и юли! (а не за посочените в заповедта месеци) вече са заплатени от мен, заедно с дължимия наем за месец август 2011г.
Уважаема Госпожо Фандъкова,
Видно от изложението ми за последните година и половина съм приканван да напусна жилището вече три пъти. Много често това ставаше в най-трудните за мен и майка ми моменти, в които с неимоверни усилия се спасявахме от най-крайна нищета и мизерия! Недоумявам как общината, която е натоварена от обществото да изпълнява социална и обществена функции в полза на всички българските граждани, прави всичко възможно, както е видно от гореописаното, да избегне тези свои задължения.
Ако ни изхвърлят от общинското жилище, аз и майка ми оставаме на улицата. Нямаме къде да отидем, нито имаме пари. С тези си действия властите в община „Слатина” ни обричат на мизерия, глад (защото вероятно като бездомник ще загубя работата си) и пълна невъзможност за съвземане от и без това тежкото ни положение.
МОЛЯ за Вашата намеса при разрешаване на случая и за Вашето разпореждане принудителното изпълнение на 12.08.2011г. в 10.00 часа да бъде спряно. Моля също така да отмените заповед № РД-09.196/27.07.2011 г. на Кмета на район Слатина – Столична община.
С уважение:
(Ал.Стойков)
